Още е зима, навън е сиво и монотонно, подозирам, че Малък Сечко тепърва ще ни ядосва, а вече започваме да мечтаем за цъфтящата и жизнена пролет. Затова, в опит да заредим малко топло и слънчево настроение, в тази статия ще разгледаме едно типично пролетно растение – Филаделфусът. Популярното му име – „булчинско цвете“ – говори за красота му, едновременно нежена, бяла, но и пищна, натруфена, като булка.
Почти във всяка градина има части, които остават неогряти от слънцето. Това не значи, че не можем да ги направим красиви. Но тук естествено изниква въпросът – какво да засадим там? Малко са растенията, които се развиват добре на сянка. Да, някои издържат на сянка или полу-сянка, но повечето предпочитат слънцето. На сянка, да виреят, но или цъфтежът им е непълен, или цветът на листата, особено при пъстролистните видове е блед, или клонките са рехави. С две думи: издържат, но… винаги има едно „но”. Махонията и по-точно Японската махония, е едно от малкото растения, при които „но” няма. Това е чисто сенколюбиво растение. За махонията може да се каже, че не само издържа на сянка, но откровено я предпочита.