лиани

Всички знаем това растение, виждали сме го навсякъде – в гората, в парка, катерещо се по дървета, огради, сгради. Има нещо идилично при вида на къща, обвита от горе до долу с тъмно зелените листа на бръшляна. Малко растения могат да постигнат ефекта на толкова плътната, равномерна зелена маса, покриваща повърхностите. Същевременно, обаче част от хората имат негативно отношение към бръшляна – смятат го за разрушител на мазилки и фасади, убиец на растения, магнит за насекомите. Растение, едва ли не напаст, която когато се разрасне, нищо не може да я спре. Тези убеждения са толкова разпространени, че в някои части на Англия местните власти са забранили засаждането на бръшлян в населените места. Част от тези твърдения имат основание, част са преувеличени, а други са откровени заблуди. В тази статия ще коментираме някои от тях.

Следващия увивен красавец, който ще разгледаме е клематисът. Ако очаквате поредната буйна и непретенциозна лиана – тук се лъжете. За разлика от Дивата лоза, Глицинията, Текомата и Орловите нокти, Клематисът е един нежен, деликатен, крехък храст. Като декоративни качества, обаче държи първенството сред лианите. Увивайки се бавно и внимателно по мрежи, телове, огради, скари или арки, това растение сложи по-скоро като акцент, а не фон, както повечето увивни. С деликатните си тънки стебла, малки листенца и впечатляващи цветове, тя се явява стилен завършек при една вече изградена градина.