сенколюбив

Почти във всяка градина има части, които остават неогряти от слънцето. Това не значи, че не можем да ги направим красиви. Но тук естествено изниква въпросът – какво да засадим там? Малко са растенията, които се развиват добре на сянка. Да, някои издържат на сянка или полу-сянка, но повечето предпочитат слънцето. На сянка, да виреят, но или цъфтежът им е непълен, или цветът на листата, особено при пъстролистните видове е блед, или клонките са рехави. С две думи: издържат, но… винаги има едно „но”. Махонията и по-точно Японската махония, е едно от малкото растения, при които „но” няма. Това е чисто сенколюбиво растение. За махонията може да се каже, че не само издържа на сянка, но откровено я предпочита.

Илексът (Ilex) или Остролистният джел е вечно зелен храст, но често достига размерите и формата на дърво (10-12м). Има и друго, популярно име – Самодивски чемшир. Среща се в природата на много места и в Европа, Азия, дори Северна Африка. У нас расте в Южна България – предимно в планините – Родопите, Средна гора, Странджа и Беласица, но като цяло е доста рядко срещано растение. Илексът живее много дълго – до 300 години, но както повече сенколюбиви растения, расте изключително бавно. Листата му остават целогодишно, те са тъмно зелени, твърди, лъскави, доста бодливи, но много красиви. Плодовете са малки, наситено червени, месести топчета, които много приятно контрастират на фона на наситената му зеленина.