Трева ли? Какво ли пък й е декоративното на тревата, бихме се запитали – зелена и свежа – да, но чак пък декоративна. Да, но има и треви, с много разнообразни и впечатляващи цветове, различна големина и форми. Това ги прави особено подходящи за декориране на скални кътове, алпинеуми, водни ефекти.
Има различни видове, повечето от тях многогодишни. Ще разгледаме само някои от тях, използвани най-често в озеленяването.
Фаларис – непретенциозна, но красива многогодишна трева. На височина достига до към 40-50 см. Интересни са цветовете на листата – на ивици между зелено, бяло и сиво, като при някои представители могат да се преплитат червеникави нишки. Коренището й бързо се разраства и ако има свободно пространство може да завладее големи пространства в градината. Затова, ако не искате фаларисът да расте безразборно и да задушава другите растения, е добре да се ограничава. Тази трева расте бързо, непретенциозна е, издържа и на ниски и на високи температури. Предпочита слънчеви терени. През зимата листата му засъхват и покафеняват, но напролет от коренището бързо тръгват нови, свежи листенца. Можем да го размножаваме чрез деление на корените.
В градината можем да го засадим за оформяне на тревен бордюр. Можем да го комбинираме с други декоративни треви. Подходящ е за скални кътове и алпинеуми. Тук обаче трябва да внимаваме, защото растението се разпространява бързо и скоро може да се сдобием с един голям алпинеум – фаларис. Яркият му цвят може прекалено да доминира над другите видове в композицията.
Армерия (Лъжниче) – Ниска, многогодишна трева. Листата нямат специфична окраска, но са интересни – къси, тесни, много гъсти и зелени, дори и през зимата. По-впечатляващи, обаче са красивите цветове, които се появяват през юни-юли. Те може да са розови и бели. През есента може да цъфне за втори път, но вече не така обилно както през пролетта. Това е непретенциозно растение издържа и на студ, жега и суша. Обича слънчеви терени и песъклива почва.
Фестука глаука (Синя тева, Синя власатка) – Многогодишна, ниска многогодишна трева, която расте в много ефектни сини туфи. Синият цвят мени нюансите си през сезоните. Най-син е през пролетта. С напредването на годината листата добиват лек зелен оттенък, докато станат тъмно зелени през есента. Много подходяща за декорация на алпинеуми, скални кътове, но могат да се комбинират в декоративни групи с други растения. С фестуката може да се оформи и симпатичен нисък бърдюр. Тази трева обича слънчеви терени, издържа на засушаване, не харесва многото влага и както повечето треви не харесва тежките почви.
Мискантус (Слонска трева) и в частност разновидността „Зебрина“ е много атрактивна висока трева. Обикновено расте до около два метра, но понякога при подходящи почвени и атмосферни условия може да достигне до четири метра. Затова се използва, освен за декориране на скални кътове и водни ефекти, но и в самостоятелни групи. Много впечатляващо изглеждат в огромните, рошави туфи от мискантус, нахвърляни по краищата на двора. Чарът й идва от ефектните дълги, тесни листа, които са набраздени, подобно на зеброва окраска с жълто бели напречни линии. Родината на тази трева е Източна Азия, но прекрасно вирее и в нашите условия. Разраства се бързо, трябва да се контролира. В някои региони на САЩ, първоначално внесена като декоративен вид, се е разпространила бързо и е изтласкала местните растения. Някои от разновидностите на мискантуса, с не толкова декоративен вид се използват и като индустриално насаждение – листната й маса се използва като гориво за производството на биоенергия.
