Всички знаем това растение, виждали сме го навсякъде – в гората, в парка, катерещо се по дървета, огради, сгради. Има нещо идилично при вида на къща, обвита от горе до долу с тъмно зелените листа на бръшляна. Малко растения могат да постигнат ефекта на толкова плътната, равномерна зелена маса, покриваща повърхностите. Същевременно, обаче част от хората имат негативно отношение към бръшляна – смятат го за разрушител на мазилки и фасади, убиец на растения, магнит за насекомите. Растение, едва ли не напаст, която когато се разрасне, нищо не може да я спре. Тези убеждения са толкова разпространени, че в някои части на Англия местните власти са забранили засаждането на бръшлян в населените места. Част от тези твърдения имат основание, част са преувеличени, а други са откровени заблуди. В тази статия ще коментираме някои от тях.
Бръшлянът (Hedera) е вечнозелено, катерливо растение. Разпространен е в цяла Европа, почти до средния Изток. У нас се среща в диво състояние Обикновения бръшлян Hedera helix – с триделни, тъмно зелени, дебели, кожести листа. При някои видове листата са различни по форма – от почти триъгълни, до звездовидни. Цветът на листата може да е от обикновено тъмно зелено, до пъстри, напръскани с бяло или жълто, дори изцяло жълти. Цветовете не са особено впечатляващи – дребни, жълто-зелени, бързо прецъфтяват. Плодовете са топчести, тъмни, почти черни, задържат се дълго. На дължина бръшлянът може да достигне 20-30 метра. Бръшлянът е силно сенкоустойчив.
Отглеждане: Бръшлянът е сравнително непретенциозно растение,но все пак има някои изисквания. Предпочита влажна, отцедлива почва. При студове няма проблеми, но не харесва високите температури и пряката слънчева светлина. Не обича сухия климат. Бръшлянът расте бавно. Ако искате да ускорите растежа, подрязвайте връхчетата. Размножава се чрез резници.
В озеленяването: Използва се широко. Въпреки предубежденията на част от хората, озеленителите са се убедили, че бръшлянът е идеално решение за покриване на почвата под големи дървета, на места където светлината не достига и другите видове не се справят. Създава много плътна и равномерна листна маса и е подходящ за прикриване на несъвършенства в двора, идеален за покриване на огради и фасади. Отглежда се и като стайно растение, в саксии (предимно пъстролистните форми). Много е ефектен, засаден в комбинация с други растения във висяща кошница. Отглеждането на закрито, обаче не е съвсем лесна работа – трябва да се грижим, редовно да навлажняваме почвата и листата (не понася сухия въздух). Трябва да поддържаме хладно в помещението, да го пресаждаме периодично в по-големи саксии. Размножава се лесно и продажната му цената не е висока.
Някои разпространени твърдения за бръшляна – предразсъдъци или истина?
Бръшлянът е много обикновено растение с еднообразни, невпечатляващи с нищо листа.
Не е вярно – освен класическия зелен бръшлян има много различни сортове с пъстри листа – с бяло или жълто по краищата или дори такива с изцяло жълт цвят. По принцип обаче пъстролистните видове се нуждаят от малко повече светлина. Ако са на много плътна сянка – листата им ще изгубят от цветовете си и могат да станат изцяло зелени.
Бръшлянът разрушава фасадата на къщата.
Не е съвсем вярно. Наистина, това твърдение има известна логика, защото бръшлянът се прикрепя за повърхностите посредством коренчета, които проникват в мазилката и така нарушават нейната цялост. Освен това с листата си задържат повече влага по стената, което допълнително би могло да повлияе. Като контра аргумент обаче може да послужи фактът, че бръшлянът служи като естествена външна изолация – предпазва стената и от ниските, и от високите температури, предпазва от прякото влияние на дъждовете и снеговете. Така че може да се каже, че бръшлянът едновременно вреди, но и помага.
Бръшлянът може да задуши и убие растенията, върху които се покачва.
Съществува заблудата, че това растение е паразит, който смуче с коренчетата си, с които се прикрепва, соковете на растенията. Това не е вярно. Но ако го оставим много да се разпространи, наистина може да обгърне целия ствол и накрая да задуши листната маса на някое дърво и така да го постисне и убие. За това, ако искаме да имаме бръшлян в градината си, трябва да го наблюдаваме и периодично да го ограничаваме. Хубавото е, че тази лиана расте бавно и няма нужда да се борим с нея, едва ли не ежедневно, както с глицинията и дивата лоза.
Бръшлянът привлича насекоми и птици.
Истина е. Трябва да помислите върху този факт преди да го засадите в близост до сграда или да сте готови периодично да пръскате с препарати. Много хора, обаче са готови да се примирят дори с този недостатък, за да имат една идилична, целогодишно истински зелена къща, уютно обвита отвсякъде с листа, със стриктно подрязани пространства около прозорците и вратите.
Да, бръшлянът има минуси, но има и много плюсове. Решението е Ваше.