Въпрос: „Кое е най-голямото дърво в света?”
Отговор: „Ами-и-и, тополата!„
Спомням си този въпрос, зададен в едно телевизионно предаване, тип „Къци Вапцаров”, което гледах преди години. Спомням си, че се впечатлих, от верния отговор (естествено оказа се, че това предположение на участника в стил „от Витоша по-високо нема” е грешно). Водещият гордо ни съобщи, че най-гигантското дърво в света, естествено е …. Гигантската секвоя. Години по-късно, когато започнах да се интересувам от растения и от озеленяване, научих за това дърво доста интересни факти.
Секвоядендрон, Гигантска секвоя или Мамонтово дърво – отнася се за едно и също растение. Изключително впечатляващо на вид дърво – не само с височината си – достига до 90 м., с много дебелото си могъщо стебло – с диаметър до 10-12 м., но и с огромната си, симетрична, конусовидна корона. Дървета с такива размери могат да бъдат видени в днешно време в природните паркове в западните части на Северна Америка, която е и неговата родина. В миналото е имало растения високи до 135 м. В България няма чак толкова големи представители, защото се сади сравнително от скоро.
Всичко в това дърво е впечатляващо, размерите, дебелината, но и неговата дълговечност – достига възраст 3000-3500 години, даже дебелината на кората му – при стари растения над половин метър. По тази причина в миналото са използвали името му с политически цели. Учените са му давали различни имена, за да увековечат силните за времето си личности. Наричали са го Уелингтония Гигантеа, на името на прочутия британски пълководец Уелингтън. Наричали са го и Вашингтония Калифорника, на името на първия американски президент Джордж Вашингтон. В някои паркове в САЩ, Калифорния, някои конкретни дървета, имат собствени имена – носят имената на американски президенти и известни личности – дървото на Грант, дървото на Рузвелт, дървото на Шърман и т.н. Във видеоклипа можете да видите именно дървото на Шърман с любопитно сравнение за мащаба спрямо човешки ръст.
В наше време секвоята е широко използвана в озеленяването. В България може лесно да се намери и закупи от декоративните разсадници и някои градински центрове. Заради своите безспорни декоративни качества дървото често се използва като солитер (основно, фоново дърво). В млада възраст короната му е правилна, конусовидна, но в по-зряла губи своята симетричност. Това обаче не бива да ни притеснява, защото от този проблем ни делят няколко стотин години. Трябва обаче да внимаваме, къде я засаждаме в двора си, защото това дърво расте доста бързо, особено в по-млада възраст. За 40-50 години може да достигне 25-30 метра, което може сериозно да наруши баланса в градината ни, да застраши други, по-малки видове и не на шега да застраши къщата ни. Секвоядендрон е сравнително непретенциозен вид. В България се чувства „като у дома си”. Няма претенции за почвите, но предпочита влажни, свежи и дълбоки. Студоустойчива е – издържа до минус 20, минус 30 градуса. При голям студ, обаче могат да се увредят частично по-младите фиданки. Връхчетата им могат да измръзнат, но вероятността след това да се възстановят, е много голяма. Достигнат ли веднъж по-зряла възраст тези дървета стават изключително устойчиви и жизнени. За разлика от повечето иглолистни видове секвоите са устойчиви на силни ветрове и бури. За това допринася дълбоката им коренова система. В САЩ има много дървета, по които има следи, които свидетелстват, че нееднократно са били удряни от мълнии, горели са при пожари. Интересното е, че с времето са се възстановявали напълно. Дървесината им е много здрава, трудно гние, не става за храна на паразити и гъби, което я прави почти вечна.