Почти във всяка градина има части, които остават неогряти от слънцето. Това не значи, че не можем да ги направим красиви. Но тук естествено изниква въпросът – какво да засадим там? Малко са растенията, които се развиват добре на сянка. Да, някои издържат на сянка или полу-сянка, но повечето предпочитат слънцето. На сянка, да виреят, но или цъфтежът им е непълен, или цветът на листата, особено при пъстролистните видове е блед, или клонките са рехави. С две думи: издържат, но… винаги има едно „но”. Махонията и по-точно Японската махония, е едно от малкото растения, при които „но” няма. Това е чисто сенколюбиво растение. За махонията може да се каже, че не само издържа на сянка, но откровено я предпочита.
Махонията (Mahonia japonica) е вечно зелен декоративен храст, който може да достигне размерите на малко дърво с височина до 3-4 м. Както личи от името му, родината му е Япония и Китай. Братовчед е на Бербериса, който разгледахме в предишната статия, но за разлика от него е подчертано сенколюбив. Бодли няма, както своя роднина, но листата са назъбени по периферията, с остри, боцкащи връхчета. Те са едри, продълговати, тъмнозелени и лъскави. Цъфти през май-юни с много красиви, едри, лимонено жълти цветове, подобни на гроздове. През есента връзва тъмно сини, елипсовидни плодове. Ядливи са – от тях се приготвят напитки, сиропи и сладка.
Отглеждане: Махонията предпочита сенчести и влажни места. Издържа на студ, но при дълго задържане на минусови температури листата потъмняват, а под – 18⁰ по-младите клонки измръзват. Затова се отглежда по-често в по-топлите части на България – Черноморието и южните региони. Вирее, обаче и в София – всеки може да ги види, растящи буйно в Борисовата градина. Мощната коренова система помага напролет около измръзналите клонки, бързо да избият нови издънки. Увредените части просто трябва да се изрежат.
В озеленяването: Много актуален и често засаждан в парковете по време на социализма, в последните години този вид леко позагуби популярността си. Все пак се предлага по градинските центрове и разсадниците, защото това растение просто няма много алтернативи за сенчестите градини. Единичната махония не е много ефектна, особено след като премине цъфтежът. Затова се засажда в групи за покриване на участъците под големи дървета, близо до сгради. Може да се комбинира с други по-дребни сенколюбиви видове, но в такъв случай трябва да се подкастря, за да не ги задуши.