Многопластово засаждане – как се прави

Създаването на пластове е съществена част от „подправянето“ на градината. Добавянето на фин слой аромат към всеки продукт, който пускате в тенджерата, подобрява цялостния вкус на ястието и му придава превъзходен финален аромат. Създаването на многопластова градина има подобна цел – гледката гали окото, като същевременно засилва други аспекти на градината ( например – открояването на сезоните).

Засаждането на пластове не е нещо ново. Идеята съществува още от времето, когато човечеството започва да обработва градински пространства както за удоволствие, така и за производителност. Процесът изисква планиране и отнема време, той като дворът трябва да се запълни, но ефектът е поразителен по всяко време на годината. При многопластовото засаждане вие, всъщност, се възползвате от характерните белези на всяко растение, създавайки едно истинско произведение на изкуството.

За да създадете наистина красива многопластова градина е добре да помислите за почвата – дали тя отговаря на нуждите на растенията, които искате да засадите, както и да си представите ефекта, който искате да постигнете. С други думи – съставете си план.

Първото нещо, което трябва да имате предвид са  границите. Това включва стени, огради, пътеки, постройки и други конструкции. Използването на характеристиките на твърдия пейзаж (или хардскейп, става дума за елементи, изградени от човека – каменни стени, градински плочки и др.) за подчертаване на природните аспекти на градината е част от вертикалното наслояване. Това може да означава да пуснете пълзящ клематис по стената на къщата или, пък, да си сложите пергола (тип арка), по която се извиват ароматни рози, за да отделите декоративните от зеленчуковите зони в пейзажа. Освен, че създава стилна красота, разграничаването ви помага да предвидите реалните площи за засаждане, а оттук – да помислите от какъв тип инсталации се нуждаете, за допълните визията.

Вертикалното наслояване ви позволява да създадете и сенчести градини, легла за вечнозелени растения и дори сухолюбиви пейзажни зони (ксерискейпинг).

Следващият слой са дърветата и храстите, и имайте предвид, че изглеждат по-привлекателни, когато са засадени в групи, а не изправени в редица, подобно на стражи.

Идва ред на средните по размер и по-малки растения. Всяко едно си има своя уникална форма, и „разказва“ различна история с напредването на сезоните. Освен че си избирате вида за всяка област от пейзажа, трябва да помислите и къде да го засадите. Тук  е добре да вземете под внимание размера, сезонността, формата и функцията на всяко растение.

Когато обмисляте създаване на пластове с растения, е важен хоризонталният изглед. В многогодишната градина може да има растения с височина 1.5 м., както и такива с размера на мащерката (40 см), и всичко между тях. Но би било безсмислено да засадите, например, мащерка зад високо растение, което би ви попречило да шпионирате разпръскването на пухкавите розово-лилави цветове на билката по земята.

Успешно постигнатият хоризонтален многопластов пейзаж придава на градинското легло зрял, завършен вид. Всичко зависи от засаждането на по-ниски растения, които да могат да се докосват едни други, когато цъфтят, имитирайки цветно море, полюшвано от вятъра.

И не забравяйте – дворът е многопластов, тогава, когато най-високите растения се намират в най-отдалечената точка на полезрението, последвани от тези, които са средни по размер и накрая – предните редици се заемат от най-малките.

Източник: GardeningKnowhow