Гигантите в природата… и в градината ни: Секвоята

Гигантска секвоя (Sequoiadendron giganteum)

Секвоядендрон, Гигантска секвоя или Мамонтово дърво – отнася се за едно и също растение. Изключително впечатляващо на вид дърво – не само с височината си – достига до 90 м., с много дебелото си могъщо стебло – с диаметър до 10-12 м., но и с огромната си, симетрична, конусовидна корона. Дървета с такива размери могат да бъдат видени в днешно време в природните паркове в западните части на Северна Америка, която е и неговата родина. В миналото е имало растения високи до 135 м. . . . → Прочети още от Гигантите в природата… и в градината ни: Секвоята

Грозните чаровници

Плачещ ясен

В представите ни дърветата в градината винаги са с идеална форма – с права, изправена симетрична корона и стебло, винаги с ясно изразен централен връх, устремен към небето. Така тези солитери хармонично се вписват в идиличния вид на градината ни, придават обем, служат за фон на по-малките растения. Понякога, обаче хора с по-нестандартно мислене, биха се запитали : „Не прекаляваме ли с идиличната визия, с хармонията, няма ли да бъдепо-интересно да сложим и нещо криво, ей така за разнообразие”? Пък даже на фона на кривото и асиметричното, правилното би изглеждало още по-правилно, красивото , още по-красиво. . . . → Прочети още от Грозните чаровници

За борчетата и елхичките

Клонки на Сребрист смърч (Picea Pungens)

Голямо е разнообразието на иглолистните дървета – борове, смърчове, ели, кедри, секвои, цуга и др. Голяма част от тях са традиционни за българските гори. За повечето хора, обаче, всяко иглолистно дърво, което виждат в парка, е просто „борче”. Същите тези борчета, когато наближи Коледа стават „елхи”. „Познавачи” използват, дори абсурдното съчетание „сребрърен бор”. Истината, . . . → Прочети още от За борчетата и елхичките