В продължение на поредицата за увивните растения, в този съвет ще разгледаме един от най-ефектните, впечатляващи видове, един от малкото равностойни конкуренти на Дивата лоза – Глицинията.
Виждали ли сте къщи, пищно обвити от красиви, сини-лилави цветове? Изглеждат много романтично и красиво, нали? Ако не можете да се сетите – в центъра на София, по улиците „Шипка” и „Крум Попов“ има такива, има и една известна къща в стария Пловдив. Ами да, това е Глицинията или още известна като „Вистерия” – един от най-красивите и ефектни увивни храсти. За мен лично, името „Вистерия” в по-голяма степен описва растението – напомня на „истерия”. Да, тази лиана почти истерично обсебва вертикалните повърхности, расте „като луда” и ако не я подрязваме може много бързо да превземе фасадата на къщата ни, градината ни. Ако искаме да имаме тази красота в двора си, трябва да сме готови почти да се борим с нея – трябва да я ограничаваме и обуздаваме. Накратко – ако ви е страх от мечки, не ходете в гората!
Глицинията/Вистерията (Wisteria) е от семейството на граховите, тя е увивен, листопаден, цъфтящ храст с изключителни декоративни качества. Произходът й е Северна Америка, но има и видове с родина Азия. Цъфтежът е обилен – през май и юни. Цветовете могат да са много ароматни, на цвят може да са сини, розови, бели. Едри са (20-25см), гроздовидни, провиснали, подобно на салкъми грозде. Растението започва да цъфти, когато достигне 2-3 годишна възраст. Листата са обилни – дребни, нежни, срещуположно разположени около тънки филизи. Плодовете/семената се формират в дълги, плоски шушулки, подобни на бобовите.
Глицинията може да достигне внушителни размери (до 20 м) и то доста бързо, което я прави подходяща ако искаме бърз ефект. Можем да я пуснем по фасада на сграда или пергола. За покриване на огради тип „мрежа” – може, но не препоръчвам. Стеблата са мощни, увити, по-възрастните се вдървяват и стават доста дебели и тежки. Затова трябва да предвидим стабилна конструкция, ако не искаме крехката днес глициния утре да събори някоя по-нестабилна ограда или пергола. Може да се отглежда определено време и в контейнер, на балкон например, но при този вариант съдът трябва да е доста голям, а и трябва задължително редовно да я наторяваме. Тази лиана живее дълго – в Стария Пловдив е известната къща на д-р Бирдас, по която се вие една над сто годишна Глициния. За да цъфти обилно (а нали точно това е и основното й качество) Глицинията трябва да е на слънце. Издържа на засушавания, на студ и жега, рядко е нападана от вредители. Подрязването може да се прави няколко пъти в годината, но трябва да изчакаме края на цъфтежа – през юли. Режете, не си поплювайте – няма да й навредим, дори да премахнем всичко, израснало през настоящата година. Торенето ще й е полезно, но моят съвет е – няма смисъл, не се занимавайте, защото и без ваша помощ ще се справи. В млада възраст е добре да се полива.
И накрая, ако направим сравнение с Дивата лоза можем да обобщим: Глицинията отстъпва по ефектност и плътност на листната маса, но по време на цъфтежа си тя е безспорен фаворит. И двата вида растат бързо и изискват ограничаване.