Следващия увивен красавец, който ще разгледаме е клематисът. Ако очаквате поредната буйна и непретенциозна лиана – тук се лъжете. За разлика от Дивата лоза, Глицинията, Текомата и Орловите нокти, Клематисът е един нежен, деликатен, крехък храст. Като декоративни качества, обаче държи първенството сред лианите. Увивайки се бавно и внимателно по мрежи, телове, огради, скари или арки, това растение сложи по-скоро като акцент, а не фон, както повечето увивни. С деликатните си тънки стебла, малки листенца и впечатляващи цветове, тя се явява стилен завършек при една вече изградена градина. Не можем да я пуснем наред с други увивни растения, просто да си пълзи по къщата, защото няма да издържи на конкуренцията им. За да се радваме на красивите му цветове, ще трябва да положим грижи.
Клематисът (Clematis) е листопадно увивно растение от семейство Лютикови. Може да живее до 30 години. Основното му предимство са цветовете, които при най-често срещаните видове цъфтят през май-юли. Има и такива, които цъфтят през късното лято и есента. Цветовете са едри (най-често 8-10 см, но има и по-големи – до 15 см) и силно контрастират на фона на оскъдната му зеленина. Съставени са от 4-8 венчелистчета, разположени в кръг около едър плодник. На цвят могат да са лилави, розови, бели, сини, червени. По форма могат да са плоски или камбановидни. Стеблата са тънки, чупливи. През зимата могат частично да измръзнат, за това е добре напролет да се отстранят увредените части, като след това бързо се въстановяват. Така се стимулира по-активен цъфтеж. Листата са сравнително редки, фини и деликатни, продълговати по форма.
Както казах в началото, Клематисът е леко капризен. Преценете добре мястото му на засаждане, защото не обича да бъде местен. Предпочита богати, рохкави, отцедливи, влажни почви. Клематисът вирее добре на слънце, но не прекалено. При много големи жеги цветовете му могат да избледнеят или опадат. Затова е добре мястото му, поне през част от деня да се пада на сянка. Идеалното изложение за него е източно, така че слънцето да го огрява преди обяд, а следобяд поне частично да е на сянка. Обича влагата, особено през пролетния период на активен растеж, но не прекалена. През зимата, ако около стеблата се задържа вода, може силно да го увреди. Не трябва да допускаме около него да поникват плевели или почвата да е спечена, твърда, суха.
Размножава се лесно чрез резници, но и от семена. Ако ще го купувате готов от градински център е добре да изберете такъв в контейнер, с 20-30 см височина, с възможно повече стебла, излизащи от корена. Добре да бъде засаден през пролетта. При засаждането задължително трябва да се прикрепи към опора – мрежа, тел, въженце. Той сам трудно би се увил в началото и рискувате първият по-силен вятър да прекърши крехкото стебло. Друга опасност, която често го грози, особено при неопитни градинари, е възможността да бъде отрязан при косене на тревата. Това става, защото стеблата са тънки и косейки, фокусирани към земята, може да не ги забележим. За това е добре да го оградим с ниска оградка, бели, ярки камъчета или да забием пред стеблото висок колец.
Плюсове:
- Изключително красиви и многобройни цветове.
Минуси:
- Сравнително претенциозен и всискателен към почвени, атмосферни условия и изложение
- Оскъдна зеленина, недостътъчна за плътно покриване на вертикални повърхности. След прецъфтяването, няма особени декоративни качества.