Зима е. Единствените растения в градината, които продължават да създават атмосфера в градината ни са вечнозелените – борове, смърчове, кипариси, хвойни и др. Затова започвам една поредица от зимни съвети – именно за тях.
Аризонски кипарис
Снимка от designergarten.at по лиценз Creative Commons Attribution 3.0 Unported
Това е един от малкото представители на големият род на кипарисите, които се развиват добре във всички части на България (повечето видове кипариси оцеляват само в южните части и по Черноморието).
Аризонският кипарис е много ефектно дърво, което достига до около 20 м височина. Особено впечатлява неговата правилна конусовидна форма и цветът на листата му – синьо-зелени. Родината му е Северна Америка – планините на Калифорния, Северно Мексико и разбира се Аризона, все райони с темепературни крайности. Това обяснява неговата издържливост при почти всякакви условия – на резки застудявания (до към –20° C) и на дълги засушавания. Поради тази причина Аризонският кипарис е много използван в озеленяването. Може да се използва в градината като солитер (доминиращо дърво) или да се впише в група с други вечнозелени. Може да се използва и за формиране на жив плет, защото понася добре резитбата в млада възраст. Може да се използва за подчертаване на алея, на вход на градина или къща. Ако се наторява редовно расте много бързо. За 3-4 години може да достигне над 2 метра.
Засаждане: идеалното време е април-май или ранната есен – септември-октомври.
Отглеждане: не е взискателен. При големи студове може да се увреди докато е младо растение. За това може да му се направи параван, който да го предпазва. При продължителни засушавания, отново като младо растение, е добре да се полива. Ако искаме да расте бързо и да има здрав вид с ярки, лъскави листа е добре да го наторяваме. Пролетно време с азотни торове, през лятото и ранната есен с комбиниран тор, съдържащ азот, фосфор и калий, а през късната есен – само с калий и фосфор. Последното укрепва кореновата система и е важно за издрържливостта при застудявания.