Имаме много сенчеста част от двора, затулена от големи дървета, под които вечно е мрачно, почвата е гола, никаква растителност не вирее. Определено не използваме това място, но не можем да го премахнем поради различни причини – дърветата пазят завет, служат като „солитери” – фон за градината или пък просто ни е жал да отсечем 30 годишните борове, стария дъб или чинар. Въпреки това има начин да направим използваеми и дори привлекателни тези мрачни пространства. Можем да оформим там един уютен и романтичен „горски кът”. Можем да сложим на такова място беседка или пейка и да намираме там убежище от летните жеги. За тази цел трябва да оформим и озеленим пространството.
Как да го направим?
Първо трябва да си направим план – къде ще бъде мястото, което най-активно ще използваме, ще има ли беседка или просто пейка, ще има ли пътечка, която да води до мястото, как ще оформим пространството наоколо. Хубаво ще е, ако използваемата площ е в дъното на къта, а не в началото. Мястото да е такова, че от там да се вижда целия кът.
Да осигурим пространство, на което по-късно да поставим беседка или пейка. Затова, ако дърветата са прекалено нагъсто, все пак може да се наложи отрежем някое. За предпочитене е да изберем да жертваме такова, което е по-малко атрактивно, заболяло или линеещо. Със сигурност ще трябва да орежем и ниско надвисналите клони, да извадим някои от храстите. Трябва да осигурим визуално пространство на височина 2-3 метра.
Изчистваме, оформяме, заравняваме или терасираме мястото – зависи от особеностите на терена.
На този етап трябва да изградим беседката, ако ще има такава, защото след това, когато озеленим, ще е по-трудно да се строи, да се да се внасят материали, да се копаят основи и т.н.
Изграждаме пътека, която да води до използваемата площ. Естествено, това е необходимо, само ако пространството ни е по-голямо. Пътечката трябва да е от естествен материал – каменни плочи, чакъл или пясък, ограничена от двете страни с камъни, с дървени пънчета или друг естествен материал. Хубаво е формата да е извита, криволичеща, за да придадем романтична нотка.
Можем да поставим 2-3 по-големи камъка за акцент, покрай пътеката или между дърветата и около тях да оформим групи от растителност.
Растенията
Най-важното е растенията да са сенкоустойчиви и предимно ниски. Такива са папратите, бръшляни, винки, диви лози, ниско оформени тисове, някои фикуси, филодендрони, махония и др. Добре е да подбираме видове, които се срещат в естествен вид в горите. Особено подходящи са папратите. Тъй като те са много различни видове, можем да комбинираме групи от тях. За съжаление обаче, в българските разсадници няма богат избор на тези растения. За това можем да си набавим част от растенията сами, направо от гората. Можем да сложим и някои цъфтящи като здравец, хоста и др. Каквито и да са растенията, не трябва да са строго оформени и в геометрични форми. Всичко трябва да расте свободно, естествено, за да напомня истинска гора.