Искаме да добавим в градината си късче екзотика, тропически пищна красота? Да, възможно е, ще извадим в градината старата палма от хола. Повечето растения с такава визия са нежни и разглезени аристократи. Да, развиват се добре през топлите дни от годината, но зимата зиморничаво се свиват и трябва да приберем на топло. Има, обаче едно растение, което се вписва в нашите представи за екзотична визия, а едновременно с това е извънредно устойчиво и непретенциозно към нашия изпълнен с крайности климат. Това е юката.
Родината на юката е Централна Америка. Характерно растение е за субтропичните пустини на Мексико. Там температурните амплитуди са огромни. През деня е истинска пещ, а през нощта, въздуха изстива до 1-2 градуса. Този климат е тренирал юката, за да стане едно от най-приспособимите и издържливи растения. Не изпитва никакви притеснения от нашенските жеги през лятото, а още по-малко от зимните студове. Не се впечатлява дори от екстремни студове. Минус 20 градуса, не са нещо, което може да я уплаши особено. Пустинната й родина пък я е научила да издържа на силно слънце, дълги суши, бедни почви, запрашаване. Не обича тежки, тлъсти почви.
В същото време юката е красиво растение – с правилна форма. Листата й донякъде наподобяват тези на палма. От там идва и екзотичният й имидж. Твърди и дълги, като мечове, но не си играйте в тях, защото краищата им завършват с много остър шип. По тази причина поддръжката (плевене и почистване) това растение, особено, когато е с по-големи размери на, не е особено приятна. Няма градинар, който да не се е набождал и няма ръкавици, които да устоят на тези шипове. Листата задържат водата, подобно на тези на кактусите.
Най-красива е юката когато цъфне през лятото. Цветовете и са обилни, едри, бели, подобно на камбанки, разположени на дълго мощно стебло. На височина този цъфнал колос може да стигне 1,5-1,8метра.
Внимавайте къде ще засадите юката, защото малкото, хилаво растение, което сте закупили от градинския център, след няколко години може да нарасне значително, да заеме няколко квадратни метра, да пусне издънки, дебели клони и разклонения. Добре е да я засадим като единично растение, като допълнение към декоративна група. Ако градината ни е малка, ако не искаме да завъдим истинска гора е добре да отстраняваме или пресаждаме на друго място издънките, които пуска. Ако разполагаме с големи пространства или става дума за парк, тогава я оставете. Гледката на група буйнорастящи юки е впечатляваща. Ако искаме да формираме по-високо стебло, можем постепенно да премахваме засъхващите листа отдолу.
Преди зимата е хубаво листата да се овържат в един сноп, защото снеговете могат да ги деформират.