Има едно много красиво, но не много популярно растения – Аукуба. На пръв изглежда като стайно растение – със своите големи, плътни, изпъстрени с жълто листа. Ярките му цветове, дори насочват мислите ни към нещо екзотично, пищно, тропическо. Дори името му звучи така. А истината е друга – аукубата е роднина на нашенския обикновен дрян – от едно семейство са – Дрянови (Cornaceae). За разлика от невзрачния си братовчед, широко разпространен из цялата страна, от аукубата в България няма естествено растящи растения. Това не значи, обаче че този храст не може да вирее на открито или е особено трудно са отглеждане – справя се отлично в нашенски условия, както на закрито в саксии, така и навън.
Аукубата (Aucuba) e вечно зелен храст. В озеленяването се използва предимно Aucuba japonica, затва ще разгледаме по-подробно този вид. Тя е едро растение – ако се отглежда на закрито, в саксия расте до към 1,5м, но на открито достига до 4 м височина, ако го отглеждаме на открито. Произхожда от Китай и Корея. Листата му са едри (до 20 см), продълговати, заострени, плътни, кожести и лъскави. При някои видове са напръскани с ярки, жълти петна. Цъфтежът е през март-април. Цветовете са по-впечатляващи при мъжките екземпляри – по-едри, червени, събрани на връхни съцветия. Плодовете са червени топчета, които се задържат дълго през годината. Ще даде плодове, обаче, само ако имаме в близост и мъжки, и женски растения или чрез изкуствено опрашване.
Отглеждане
Сравнително непретенциозно растение. Отглежда се, както на закрито, така и на открито. Издържа на българските атмосферни условия. Все пак е добре да го отглеждаме на завет и не във високи, планински райони. Единствената претенция, която си позволява е влагата – нуждае се от редовно поливане. Ако не го правим, крайчетата на листата му ще започнат да съхнат. Предпочита сенчесто изложение, без пряк досег със слънчевите лъчи. Ако го отглеждаме на закрито е добре това да става в слънчеви, но неотоплени стаи през зимата и в сенчести помещения през лятото. На закрито през зимата поливането драстично трябва да се намали. Като стайно растение е добре да ссе пръска с пулвелизатор, с цел овлажняване на листата. Развива се добре в глинести почви, на които нашата родина е така богата. Размножава се лесно – чрез резници, натопени във вода, перлит или влажна почва. Когато я пресаждаме трябва да сме внимателни, защото корените са доста крехки. Добре е да се наторява с комбинирани торове веднъж-два пъти месечно от май до края на юли.
В озеленяването
Цени се основно, заради големите си, ярки листа. Засажда се и като единично растение, но и в група с други видове. Отлично решение за освежаване на сенчестите части от градината, където повечето от другите растения с пъстри листа, се развиват трудно или губят част от яркостта си. Трябва да имаме в предвид, че растението става доста голямо и може да закрие други по-малки видове. Понася, обаче добре подрязване. След окастряне на новите му клонки, бързо пуска нови и дори се сгъстява.