„Кой, би насадил тези тръни?” Това е въпрос, който си е задавал всеки начинаещ градинар при вида на бодливия Берберис (или при поредното убождане). Българското му име е достатъчно красноречиво – Кисел трън. „Кисел” – не знам защо, но „трън” – опитайте се да оплевите между клонките му без дебели ръкавици. Няма градинар, който да не е мърморил и дори проклинал острите му бодли. Бол съм се съм се и аз. Но от практиката започнах да се убеждавам, че малко други видове могат да заместят декоративната роля на това растение в градината. Да, много красиво растение, но както всичко хубаво, си има и неприятни качества. Трябва да преценим искаме ли тази красота в градината си и ако отговорът ни е „да” – ще трябва да сме готови да я приемем, заедно и негативните й страни.
Берберисът (Berberis) е красив бодлив декоративен храст. Има и вечнозелени сортове, има и такива с опадливи листа. Най-разпространените видове са високи до около метър и половина, но има и както много по-големи, така и форми – джуджета. Листенцата му са сравнително дребни, обли, оцветени от ярко зелено, през жълто, до оранжево и червено. Бодлите му са дълги, тънки и много остри.
Сортове
Изключително много, различни сортове. Най-популярният е Berberis thurbengii , с опадливи листа, пурпурно червени през лятото и есента. Същият сорт има и форми с още по наситено червен цвят – Аtropurpurea и с жълти листа – Aurea.
Интересни са и джуджетата – Nana. Красив е и сoртът Darwinii – вечнозелено с лъскави зелени, леко назъбени листа и едри жълто-оранжеви цветове през пролетта и червени топчести плодове наесен. Berberis Stenophylla e с много впечатляващ, обилен, жълт цъфтеж.
В озеленяването
Има толкова различни негови форми, че това растение може да се използва буквално за всякакви цели в озеленяването – като част от декоративна група, като красиво единично растение, за храстов бордюр, за жив плет, дори за алпинеуми и скални кътове. Берберисът цъфти през април или май, но не само в това е красотата му. Много интересен е яркия цвят на листата при някои сортове(жълт или червен), който през целия сезон прекрасно контрастира на фона на растения с по-наситено зелена окраска.
Берберисът е доста популярно растение – може да се намери във всеки градински център, като най-често се предлагат по няколко различни сорта. Затова, когато купуваме такова растение, е добре да сме предвидили, къде ще го засадим, самостоятелно или в комбинация с други и да се информираме, какво ще стане, когато порасне. Също така трябва да имаме предвид, че някои форми имат различен цвят на листата през различните сезони – през пролетта зелени, а през лятото и есента пурпурно червени или жълти.
Заради острите си бодли, не е подходящо за озеленяване на места, където ще играят малки деца.
Отглеждане
Непретенциозен храст, развива се на всякакви почви, подрязване не е необходимо, но ако го правите ще се сгъстят клонките му. Предпочита слънчево изложение. Ще расте добре и на сянка, но сортовете с червени или жълти листа, няма да добият нужната окраска. Най-добре би било да ги засадим през април и май, но няма да е фатално, ако го направим и по-късно през сезона. Добре е да купуваме растения в контейнер, а не на гол корен, защото вероятността от прихващане е много по-голяма.
В медицината
Смята се, че кората, корените и плодовете на някои сортове (Berberis vulgaris) имат лечебни свойства. От тях се приготвят отвари, които помагат при проблеми с черния дроб и жлъчката. При предозиране, обаче може да бъде отровен.