За много хора самото име на този вид – „Лъжекипарис” – звучи малко смущаващо. Защо пък „лъже”? Да не би това да е някакъв неистински кипарис – менте? Истината, обаче е, че лъжекипарисите са много по-масово използвани от кипарисите в българските паркове и градини и повечето от растенията, на които по инерция казваме кипариси, всъщност са лъжекипариси. Затова ще разгледаме разликите между двата рода и по-специално характеристиките на най-разпространения представител на род Лъжекипариси – Лавзоновият лъжекипарис (Chamaecyparis Lawsoniana).
По принцип лъжекипарисите и кипарисите са роднини – и двата рода са в семейство Кипарисови. Различават се по листата и по формата на короната. Листата на кипарисите са люспести, но са по-къси, короната е правилна, конусовидна и с един ясно изразен, изправен връх. Лъжекипарисите са също с люспести, но с по-дълги и разклонени листа. Короната при повечето видове е по-кичеста, а върхът е клюмнал.
Специално Лавзоновият лъжекипарис, в повечето си форми, има правилна конусовидна корона, много плътни и кичести листа. В зряла възраст короната може да се деформира и да образува повече от един връх. С подрязване, обаче, правилната форма може да се поддържа дълго реме. За разлика от повечето кипариси, Лавзоновият лъжекипарис е изключително непретенциозен и адаптивен. Вирее и при много ниски температури (до към -25°C) и при много висок. Видът на почвите не му оказва особено влияние. По принцип е светлолюбив, но издържа засенчване в млада възраст, понася подкастряне. Единственото, което не обича е сухата почва, което обаче не значи, че ако не го поливате редовно ще загине. Лавзоновият лъжекипарис е голямо дърво – може да достигне до 55 метра височина.
Лавзоновият лъжекипарис има много различни декоративни форми – най-разпространеният и популярен у нас е Columnaris Glauca със своите много ефектни синьо-зелени листа. Може да се използва за солитер (доминиращо дърво) или като част от декоративна група. Тъй като понася подрязване е подходящ за формиране на жив плет. При всички случаи трябва да се съобразим с големите размери, които може да достигне, така че мястото му е по границите на градината.
Има и по-екзотични видове – „джуджета” (Nana), „плачещи” (Pendula) и др.