Пролетта наближава – дали е факт или по-скоро така ни се иска – но тя все повече ангажира мислите ни. На нас от „Дворче”, а сигурен съм не само на нас, зимният мързел започна да ни дотяга и вече ни сърбят ръцете да свършим нещо по градината. Толкова рано през пролетта, възможностите за това не са много, но поне можем да се посуетим около първите пролетни цветя. В следващите няколко съвета ще обърнем внимание именно на тях – ранните цветя, които дръзко се перчат на двора напук на заинатилата се зима.
Иглика (Primula)
Използвайки в началото думата „суетене”, изобщо не преувеличавам, защото игликата е непретенциозно растение, не изисква почти никакви грижи и работа. Всичко, което трябва да направим е да го засадим и полеем и можем само да му се радваме. Както повечето цъфтящи през ранната пролет, игликата е многогодишно, ниско, скромно, ненатрапващо се с помпозни цветове растение. Именно в това е чарът му – в неговите деликатни, нежни цветове на фона на все още зимната природа. Игликата е широко разпространена, среща се в почти цяла Европа и Азия. Съществуват много нейни разновидности – над 500 – толкова различни форми, които ако не сме подготвени можем да вземем за различни цветя. Цветовете са дребни, но са много. Могат да бъдат с най-различен цвят – от бледо розови, виолетови, бели, жълти, пъстри, двуцветни, до най-различни нюанси на червеното и такива с ярко, цветно „око” в средата. В България най-често се отглежда Безстъблената иглика (Primula vulgaris).
Отглеждане
Можем да я засеем през зимата, можем да я размножим чрез делене на корените, но можем и направо да си я купим на готово, цъфнала, от някой разсадник или градински център. Засаждането на готови растения става през пролетта, но е добре да изчакаме да преминат екстремните студове, най-подходяща е втората половина на март. Веднъж засадени, игликите са самозасяват и размонжават. Ако ги оставим, за няколко години могат сами да покрият на гъсти туфи на метри около първоначалното им място. Игликата предпочита полу-сенчесто, хладно място и влажна почва, но няма да сбъркаме и ако я засадим на слънце – просто ще трябва да я поливаме в по-топлите дни. Можем да я наторим с компост или торф. Добре се влияе и от оборската тор, но при този вариант трябва да сме готови след това и да се борим с плевелите, които неминуемо ще поникнат. След прецъфтяване можем да разделим корените и да я размножим. С две думи, може да се каже: засадете игликата и я оставете да се грижи сама за себе си.
Вредители
Някои от по-късно цъфтящите сортове иглика са любима храна на голите охлюви. Така че вариантите са два – или избираме да засадим по-ранен сорт, който цъфти, през периода, когато тези вредители все още не са се появили в градината или пък третираме с препарат. Препоръчвам първия вариант, защото тези препарати са наистина ефективни, но убиват охлювите. Нека опитаме да щадим градинските обитатели.
В озеленяването
Използва се за оформяне на цветни бордюри или за покриване на голи, сенчести участъци. Можем да я засадим в основата на някое дърво, край стена, зид, ограда или покрай изкуствено езерце или поток. Може да се засади и в обособена цветна леха в компанията на други пролетни цветя – съжителства добре с нарцисите, лалетата, кукувичето грозде и др. Вариант е и да се засадят различни видове на игликата на групи едни до други.