Лятото си отиде. За съжаление. На всички ни е мъчно, предвкусвайки края на сезона. Тревата, обаче не съжалява чак толкова. Свършиха горещите, сухи дни, които са толкова стресиращи за тревния килим. Много често, колкото и да се мъчим да поливаме, в края на летните месеци моравата губи част от блясъка си (освен, ако не разполагаме с поливна система). Цветът й не е толкова ярко, наситено зелен, както през пролетта, а по скоро с леко сивкав оттенък. Тук-там може да имаме сухи стебълца, дори напълно пожълтели петна. Добрата новина, че през есенните месеци – септември и октомври, тревният килим ще започне да се възстановява сам – с помощта на природата.
През есенния сезон дъждовете зачестяват, а и стават дълги и напоителни, което за тревата е много по-добре от яростните, но кратки летни бури. Колкото и съвестно да поливаме през лятото, нищо не може да се сравни с един есенен, тих, целодневен (понякога и няколкодневен) дъжд, който напоява корените дълбоко и възвръща здравия вид на градината ни. Есента е идеалното време да подсеем с допълнително семе голи или изредели участъци в моравата ни. Времето е идеално за покълването на семената.
Косенето
Свърши се с летния мързел! Сега тревата, като за последно, ще започне да расте по-бързо, косенето отново зачестява – може да се наложи да косим, дори по-често от веднъж седмично. Хубаво е да го правим при суха трева, което може да се окаже трудно при честите валежи.
Торенето
През есента оставете чистите азотни торове (амониевата селитра)! Сега е времето на многокомпонентните торове, известни като NPK, съдържащи азот, калий и фосфор. Спокойно можем да го правим през седмица, като изберем дъждовен ден, при норма 2-3 кг. на 100 м2. Тези торове не толкова стимулират растежа, както амониевата селитра, но по-скоро укрепват и заздравяват корените. В края на октомври прекратете внасянето и на тези торове. Тогава идва времето за зазимяване, което ще е тема на друга статия.
Поливането
Можем да го разредим. Може да не е всеки ден, както през лятото, но трябва да е редовно, когато не вали. Не трябва да разчитаме само на есента – понякога се случва топло и продължително циганско лято.
Ползите за моравата, през есента безспорно са повече, но увеличената влажност може да доведе със себе си и някои проблеми. По някога наесен (но не само) в тревата може да се появи мъх. Той може да увреди тревата, като я потисне, разреди и дори напълно да оголи определени участъци. Това може да е резултат от голямата влажност, но по-често е от лош дренаж, от лош почвен и химически състав, от неподходящо изложение (постоянна сянка) или от прекомерно отъпкване и липса на достъп на кислород до корените. Как да се борим с това? Първо трябва да разберем, коя от гореспоменатите фактори е причината. Първо трябва да действаме механично – като отстраним мъха със специално гребло с извити, подобни на орлови нокти, остри зъби по метода „грапене”. Мъхът, обаче, ако не премахнем причината, най-вероятно ще се появи отново.
Ако тревата страда от липса на кислород можем да я третираме със специална машина, наречена аератор, която пробожда почвата, но ако участъкът е малък, можем просто да надупчим нагъсто с обикновена, метална вила.
Ако причината е почвеният състав, например тежка, глинеста, непропусклива почва, можем да внесем допълнително смес от пясък и торф, с цел да я олекотим. З съжаление, това също не е трайно решение, тъй като колкото и подобрители да внасяме, не можем да променим изцяло местния почвен състав. За това е трябвало да помислим още преди изграждането на моравата.
Ако причината е силно засенчване, тогава след като отстраним мъха по гореспоменатия метод „грапене”, трябва да разрохкаме почвата на оголените участъци и да подсеем с тревна смеска, подходяща за сянка. Трябва редовно да събираме и листата, нападали от дърветата, защото понякога и те могат да са причина за появата на мъх и загниване.
Ако причината е лош химически състав на почвата можем да внесем подобрения под формата на торове, например железен сулфат.