Клонки на Сребрист смърч (Picea Pungens)

Създаваме красота и уют

 

Пролетни грижи за тревния килим

Колкото и да не ни се вярва, гледайки през прозореца лютата зима, но съвсем скоро ще се наложи да положим първите грижи за градината. С отдръпването на снежните преспи, пред нас ще се покаже една жълта, суха раздърпана ливада. Трудно можем да си представим, че тя има нещо общо със равния, зелен тревен килим, който имахме през изминалото лято.

В края на март или началото на април вегетацията ще тръгне и тревата ще започне сама малко по малко да се възстановява. Измежду сухата слама ще избият свежи тревни стръкове. Вероятно, обаче, това ще стане не толкова бързо, колкото ни се иска, могат да останат сухи петна, на места тревата ще се е отдръпнала и разредила. Под тежкия сняг е възможно да са се развили мъхове или гъбични заболявания. Запитвали ли сте се какви са тези концентрирани, жълти, сухи петна на пролет? Да това са гъбички. За да постигнем обаче бързо идеалната морава и да отстраним зимните поражения ще трябва да се потрудим.

Аерирайте!

Аерирането е първата стъпка, която се прави рано напролет. Това представлява отстраняването на мъртви и сухи стръкчета, които са се натрупали в основата на тревния килим. Получава се от изпадащите от косачката треви, които когато косим не ни правят впечатление, но постепено се натрупват и започват да създават проблеми. Затлачването става и в резултат на умиращи стебла на тревата. Така се намалява достъпа на кислород до корените, а и под пласта суха, гниеща растителна маса се получава запарване и в следствие – идеална среда за развитие на гъбични заболявания и насекоми. Другият негативен фактор е, че почвата на места се сбива вследствие на дългото тъпкане, това намалява достъпа на кислород и постепено тревата там се разражда.

Как се прави: С помощта на аератор. За по-малки площи (до 100-150м2)може да се използва ръчно аераторно гребло. Това е гребло с много дълга дръжка, с остри извити като орлови нокти зъби, които се впиват в основата на тревата, изваждат мъртвата маса и набраздяват почвата, което улеснява достъпа на кислород.

Корените се насичат, а това стимулира техния растеж и разпростиране под земята. Проблемът, е, че тази операция изисква много физическа сила и издържливост, защото трябва да натискаме и дърпаме здраво, за да има ефект. При по-големи площи ще ни трябва механизация – съществуват електрически аератори, при които същите остри, извити зъби са монтирани на нещо подобно на косачка, въртят се, вадят и събират мъртвата маса в кош. За площи над 400-500м2 ще ни е по-лесно, ако използваме бензинова аераторна машина.

Кога се прави: веднъж или най-много два пъти годишно. Първото аериране става през март или април, малко преди или в началото на периода на бурна вегетация, и след като намалее вероятността за екстремни студове. Хубаво е тази операция да се извърши до края на май, началото на юни, защото след това идват жеги, а пък и със забавянето на вегетацията, тревата няма да има време да се възстанови и сгъсти. Аерирането може да се повтори и есента, но не по-късно от края на септември, началото на октомври, защото тогава вегетацията отново спира.

Наторете!

Първото наторяване се извършва в началото на вегетацията – непосредствено след аерирането. Може да се използва комбинирана тор (NPK) или с чист азот (Амониева селитра). Вторият вариант е по-рисков, защото ако предозираме, лесно може да изгорим тревата. Нормата обикновено е 2-3 кг на 100 м2. Трябва обаче да проверим нормата, която обикновено е написана на опаковката на тора или да попитаме търговеца, защото има различни торове, с различно съотношение на елементите и бързина на освобождаване. С каквото и да торим, задължително е накрая обилно да полеем, дори тревата да е мокра. След първото торене можем да продължим да подхранваме през 3 седмици през целия период на растеж. В жегите юли-август, може да пропуснем. При активното торене тревният килим много бързо се сгъстява и подобрява цвета си, нo неудобството за градинаря, е че тревата расте „като луда” и трябва да сме готови да косим на всеки 4-5 дни.

Всичко това изисква физически усилия, време и средства. Да си купим машина – аератор например, която ще използваме веднъж годишно, е добре ако сме ентусиасти, но пък има малка икономическа логика. Да, всичко това можем да правим сами, но можем и да се обърнем към професионалисти, на които това им е работата.