Аукуба – късче екзотика в нашенски условия

Aucuba Japonica Rozannie

Има едно много красиво, но не много популярно растения – Аукуба. На пръв изглежда като стайно растение – със своите големи, плътни, изпъстрени с жълто листа. Ярките му цветове, дори насочват мислите ни към нещо екзотично, пищно, тропическо. Дори името му звучи така. А истината е друга – аукубата е роднина на нашенския обикновен дрян – от едно семейство са – Дрянови (Cornaceae). За разлика от невзрачния си братовчед, широко разпространен из цялата страна, от аукубата в България няма естествено растящи растения. Това не значи, обаче че този храст не може да вирее на открито или е особено трудно са отглеждане – справя се отлично в нашенски условия, както на закрито в саксии, така и навън. . . . → Прочети още от Аукуба – късче екзотика в нашенски условия

Бял сибирски дрян

Cornus Alba

Дрянът (Cornus) е листопаден храст, понякога достигащ и размерите на дърво. Разпространен е в Средна и Източна Европа, Мала Азия, Кавказ. Съществуват много видове, но у нас се срещат в диво състояние два от тях – обикновеният дрян и кучешкият дрян. Те достигат големи размери (обикновеният – до 8 м, кучешкият – до 4 м). . . . → Прочети още от Бял сибирски дрян

Берберисът – красотата иска жертви

Берберис (Berberis)

„Кой, би насадил тези тръни?” Това е въпрос, който си е задавал всеки начинаещ градинар при вида на бодливия Берберис (или при поредното убождане). Българското му име е достатъчно красноречиво – Кисел трън. „Кисел” – не знам защо, но „трън” – опитайте се да оплевите между клонките му без дебели ръкавици. Няма градинар, който да не е мърморил и дори проклинал острите му бодли. Бол съм се съм се и аз. Но от практиката започнах да се убеждавам, че малко други видове могат да заместят декоративната роля на това растение в градината. Да, много красиво растение, но както всичко хубаво, си има и неприятни качества. Трябва да преценим искаме ли тази красота в градината си и ако отговорът ни е „да” – ще трябва да сме готови да я приемем, заедно и негативните й страни. . . . → Прочети още от Берберисът – красотата иска жертви

Илекс (Джел)

Илекс (Джел)

Илексът (Ilex) или Остролистният джел е вечно зелен храст, но често достига размерите и формата на дърво (10-12м). Има и друго, популярно име – Самодивски чемшир. Среща се в природата на много места и в Европа, Азия, дори Северна Африка. У нас расте в Южна България – предимно в планините – Родопите, Средна гора, Странджа и Беласица, но като цяло е доста рядко срещано растение. Илексът живее много дълго – до 300 години, но както повече сенколюбиви растения, расте изключително бавно. Листата му остават целогодишно, те са тъмно зелени, твърди, лъскави, доста бодливи, но много красиви. Плодовете са малки, наситено червени, месести топчета, които много приятно контрастират на фона на наситената му зеленина. . . . → Прочети още от Илекс (Джел)

Клематисът – нежна красота се стеле по оградата

Clematis

Следващия увивен красавец, който ще разгледаме е клематисът. Ако очаквате поредната буйна и непретенциозна лиана – тук се лъжете. За разлика от Дивата лоза, Глицинията, Текомата и Орловите нокти, Клематисът е един нежен, деликатен, крехък храст. Като декоративни качества, обаче държи първенството сред лианите. Увивайки се бавно и внимателно по мрежи, телове, огради, скари или арки, това растение сложи по-скоро като акцент, а не фон, както повечето увивни. С деликатните си тънки стебла, малки листенца и впечатляващи цветове, тя се явява стилен завършек при една вече изградена градина. . . . → Прочети още от Клематисът – нежна красота се стеле по оградата

Глицинията – който го е страх от мечки, да не ходи в гората!

Глициния (Wisteria)

В продължение на поредицата за увивните растения, в този съвет ще разгледаме един от най-ефектните, впечатляващи видове, един от малкото равностойни конкуренти на Дивата лоза – Глицинията. Виждали ли сте къщи, пищно обвити от красиви, сини-лилави цветове? Изглеждат много романтично и красиво, нали? Ако не можете да се сетите – в центъра на София, по улиците „Шипка” и „Крум Попов“ има такива, има и една известна къща в стария Пловдив. Ами да, това е Глицинията или още известна като „Вистерия” – един от най-красивите и ефектни увивни храсти. . . . → Прочети още от Глицинията – който го е страх от мечки, да не ходи в гората!

Форзицията – жълт водопад в двора

Форзиция (Forsythia)

Дойде края на март. Дори и най-упоритите традиционалисти вече се замислят да свалят мартениците. Е, в градски условия трудно ще видим щъркел, но можем да спазим поне другото условие – да ги закачим на цъфнало дърво или храст. Толкова рано напролет нямаме много възможности дори и за това, тъй като времето може и да е пролетно, но все още почти нищо не цъфти. И все пак има решение – форзицията – един от най-ранните нетърпеливци сред цъфтящите храсти. . . . → Прочети още от Форзицията – жълт водопад в двора

Синята смрика – от Витоша, до тенджерата

Синя смрика (Juniperus Communis) в озеленяването

Като продължение на темата за хвойната, този път ще разгледаме един близък роднина на сабината – Синята смрика (Juniperus Communis). За разлика от ниските си братовчеди – сабините, синята смрика е един изправен, конусовиден, но често с неправилна форма храст, понякога достигащ до размерите на дърво. . . . → Прочети още от Синята смрика – от Витоша, до тенджерата