Аукуба – късче екзотика в нашенски условия

Aucuba Japonica Rozannie

Има едно много красиво, но не много популярно растения – Аукуба. На пръв изглежда като стайно растение – със своите големи, плътни, изпъстрени с жълто листа. Ярките му цветове, дори насочват мислите ни към нещо екзотично, пищно, тропическо. Дори името му звучи така. А истината е друга – аукубата е роднина на нашенския обикновен дрян – от едно семейство са – Дрянови (Cornaceae). За разлика от невзрачния си братовчед, широко разпространен из цялата страна, от аукубата в България няма естествено растящи растения. Това не значи, обаче че този храст не може да вирее на открито или е особено трудно са отглеждане – справя се отлично в нашенски условия, както на закрито в саксии, така и навън. . . . → Прочети още от Аукуба – късче екзотика в нашенски условия

Бял сибирски дрян

Cornus Alba

Дрянът (Cornus) е листопаден храст, понякога достигащ и размерите на дърво. Разпространен е в Средна и Източна Европа, Мала Азия, Кавказ. Съществуват много видове, но у нас се срещат в диво състояние два от тях – обикновеният дрян и кучешкият дрян. Те достигат големи размери (обикновеният – до 8 м, кучешкият – до 4 м). . . . → Прочети още от Бял сибирски дрян

Добрият стар… бръшлян

Всички знаем това растение, виждали сме го навсякъде – в гората, в парка, катерещо се по дървета, огради, сгради. Има нещо идилично при вида на къща, обвита от горе до долу с тъмно зелените листа на бръшляна. Малко растения могат да постигнат ефекта на толкова плътната, равномерна зелена маса, покриваща повърхностите. Същевременно, обаче част от хората имат негативно отношение към бръшляна – смятат го за разрушител на мазилки и фасади, убиец на растения, магнит за насекомите. Растение, едва ли не напаст, която когато се разрасне, нищо не може да я спре. Тези убеждения са толкова разпространени, че в някои части на Англия местните власти са забранили засаждането на бръшлян в населените места. Част от тези твърдения имат основание, част са преувеличени, а други са откровени заблуди. В тази статия ще коментираме някои от тях. . . . → Прочети още от Добрият стар… бръшлян

Японската махония – решение за сенчестия кът

Японска махония (Mahonia japonica)

Почти във всяка градина има части, които остават неогряти от слънцето. Това не значи, че не можем да ги направим красиви. Но тук естествено изниква въпросът – какво да засадим там? Малко са растенията, които се развиват добре на сянка. Да, някои издържат на сянка или полу-сянка, но повечето предпочитат слънцето. На сянка, да виреят, но или цъфтежът им е непълен, или цветът на листата, особено при пъстролистните видове е блед, или клонките са рехави. С две думи: издържат, но… винаги има едно „но”. Махонията и по-точно Японската махония, е едно от малкото растения, при които „но” няма. Това е чисто сенколюбиво растение. За махонията може да се каже, че не само издържа на сянка, но откровено я предпочита. . . . → Прочети още от Японската махония – решение за сенчестия кът

Пираканта – прескочи го, ако можеш!

Пираканта (Pyracantha Coccinea)

В продължение на предишната статия за бодливите декоративни растения, сега Ви представям още един трънлив красавец – Пиракантата. Ако го видите неоформен или преди да е образувал плодчета, наистина ще се зачудите, какво декоративно има в този рошав, настръхнал храст. Това растение се сади с мисъл – трябва да знаете за каква цел Ви трябва, с какво да го комбинирате и точно къде да го засадите. В противен случай ще имате в градината си, един без съмнение интересен и красив, но в крайна сметка опасен… трън. . . . → Прочети още от Пираканта – прескочи го, ако можеш!

Берберисът – красотата иска жертви

Берберис (Berberis)

„Кой, би насадил тези тръни?” Това е въпрос, който си е задавал всеки начинаещ градинар при вида на бодливия Берберис (или при поредното убождане). Българското му име е достатъчно красноречиво – Кисел трън. „Кисел” – не знам защо, но „трън” – опитайте се да оплевите между клонките му без дебели ръкавици. Няма градинар, който да не е мърморил и дори проклинал острите му бодли. Бол съм се съм се и аз. Но от практиката започнах да се убеждавам, че малко други видове могат да заместят декоративната роля на това растение в градината. Да, много красиво растение, но както всичко хубаво, си има и неприятни качества. Трябва да преценим искаме ли тази красота в градината си и ако отговорът ни е „да” – ще трябва да сме готови да я приемем, заедно и негативните й страни. . . . → Прочети още от Берберисът – красотата иска жертви

Илекс (Джел)

Илекс (Джел)

Илексът (Ilex) или Остролистният джел е вечно зелен храст, но често достига размерите и формата на дърво (10-12м). Има и друго, популярно име – Самодивски чемшир. Среща се в природата на много места и в Европа, Азия, дори Северна Африка. У нас расте в Южна България – предимно в планините – Родопите, Средна гора, Странджа и Беласица, но като цяло е доста рядко срещано растение. Илексът живее много дълго – до 300 години, но както повече сенколюбиви растения, расте изключително бавно. Листата му остават целогодишно, те са тъмно зелени, твърди, лъскави, доста бодливи, но много красиви. Плодовете са малки, наситено червени, месести топчета, които много приятно контрастират на фона на наситената му зеленина. . . . → Прочети още от Илекс (Джел)

Кокичето: отброяването до пролетта започна

Кокиче (Galanthus nivalis)

Навън е студено. Днес в София е -15°C, в Чирпан подобриха близо 100-годишен температурен рекорд, -24°⁰. Казват, че утре ще бъде още по-студено, а и снегът няма скоро да се стопи. Но това е нормално – средата на зимата е, все пак. Гледайки през прозореца замръзналите улици и бързащите, увити в палта и шалове хора, ми се струва, че студът никога няма да свърши. И все пак… Коледа мина и колкото и оптимистично, дори малко нахално да звучи, започна да ми се иска поне да видя, поне някакъв малък знак, че все някога ще има пролет. И преди няколко дни го видях… в градинката пред една кооперация, група малки бели цветенца, плахо надникнали изпод снега. . . . → Прочети още от Кокичето: отброяването до пролетта започна

Котонеастер (Cotoneaster)

Котонеастер (Cotoneaster) през есента

Дворът Ви е разположен на наклонен терен и не сте имали друга възможност, освен да терасирате пространството? Градината Ви е разделена на обособени нива, откоси и тераси? Чудите се как да скриете грозна бетонна шахта, която някой е решил да сложи точно пред къщата? Безспорен фаворит при озеленяването на такива терени е Котонеастерът. Със своя хоризонтален или вертикален растеж котонеастерът е особено подходящ за това – да скрива подпорни стени, тераси или всякакви други несъвършенства, да придава обем в градината ни. . . . → Прочети още от Котонеастер (Cotoneaster)

Гигантите в природата… и в градината ни: Секвоята

Гигантска секвоя (Sequoiadendron giganteum)

Секвоядендрон, Гигантска секвоя или Мамонтово дърво – отнася се за едно и също растение. Изключително впечатляващо на вид дърво – не само с височината си – достига до 90 м., с много дебелото си могъщо стебло – с диаметър до 10-12 м., но и с огромната си, симетрична, конусовидна корона. Дървета с такива размери могат да бъдат видени в днешно време в природните паркове в западните части на Северна Америка, която е и неговата родина. В миналото е имало растения високи до 135 м. . . . → Прочети още от Гигантите в природата… и в градината ни: Секвоята