Системи с водна мъгла за охлаждане на открито

„Бате, да ме заплюеш, ако ме видиш лятото на сянка“, казало циганчето, треперейки през един студен февруарски ден. Да, не е трудно да ни споходят такива мисли, когато навън е минус пет. Точно след три месеца, обаче студената зима започва да ни се струва толкова далечна и нереална. Лятото е любим сезон за всички. Топло е, всичко цъфти градините ни се показват в цялата си красота. През летните месеци се стремим да прекарваме, колкото може повече време на открито – в градината, на терасата, в беседки, в заведенията. Доста често, обаче летните жеги развалят удоволствието ни, не ни позволява да се наслаждаваме на предимствата на лятото, дори и в най-горещите и задушни дни направо ни прогонват от любимите ни кътчета. Принудени сме да се търсим спасение на закрито, да се заключваме вътре – при климатиците. . . . → Прочети още от Системи с водна мъгла за охлаждане на открито

Филаделфус – нежното, бяло удоволствие в градината

Филаделфус (Filadelfus)

Още е зима, навън е сиво и монотонно, подозирам, че Малък Сечко тепърва ще ни ядосва, а вече започваме да мечтаем за цъфтящата и жизнена пролет. Затова, в опит да заредим малко топло и слънчево настроение, в тази статия ще разгледаме едно типично пролетно растение – Филаделфусът. Популярното му име – „булчинско цвете“ – говори за красота му, едновременно нежена, бяла, но и пищна, натруфена, като булка. . . . → Прочети още от Филаделфус – нежното, бяло удоволствие в градината

Декоративни треви – водопади от цветове и форми

Фестука глаука

Трева ли? Какво ли пък й е декоративното на тревата, бихме се запитали – зелена и свежа – да, но чак пък декоративна. Да, но има и треви, с много разнообразни и впечатляващи цветове, различна големина и форми. Това ги прави особено подходящи за декориране на скални кътове, алпинеуми, водни ефекти. Има различни видове, повечето от тях многогодишни. Ще разгледаме само някои от тях, използвани най-често в озеленяването. . . . → Прочети още от Декоративни треви – водопади от цветове и форми

Аукуба – късче екзотика в нашенски условия

Aucuba Japonica Rozannie

Има едно много красиво, но не много популярно растения – Аукуба. На пръв изглежда като стайно растение – със своите големи, плътни, изпъстрени с жълто листа. Ярките му цветове, дори насочват мислите ни към нещо екзотично, пищно, тропическо. Дори името му звучи така. А истината е друга – аукубата е роднина на нашенския обикновен дрян – от едно семейство са – Дрянови (Cornaceae). За разлика от невзрачния си братовчед, широко разпространен из цялата страна, от аукубата в България няма естествено растящи растения. Това не значи, обаче че този храст не може да вирее на открито или е особено трудно са отглеждане – справя се отлично в нашенски условия, както на закрито в саксии, така и навън. . . . → Прочети още от Аукуба – късче екзотика в нашенски условия

Бял сибирски дрян

Cornus Alba

Дрянът (Cornus) е листопаден храст, понякога достигащ и размерите на дърво. Разпространен е в Средна и Източна Европа, Мала Азия, Кавказ. Съществуват много видове, но у нас се срещат в диво състояние два от тях – обикновеният дрян и кучешкият дрян. Те достигат големи размери (обикновеният – до 8 м, кучешкият – до 4 м). . . . → Прочети още от Бял сибирски дрян

Добрият стар… бръшлян

Всички знаем това растение, виждали сме го навсякъде – в гората, в парка, катерещо се по дървета, огради, сгради. Има нещо идилично при вида на къща, обвита от горе до долу с тъмно зелените листа на бръшляна. Малко растения могат да постигнат ефекта на толкова плътната, равномерна зелена маса, покриваща повърхностите. Същевременно, обаче част от хората имат негативно отношение към бръшляна – смятат го за разрушител на мазилки и фасади, убиец на растения, магнит за насекомите. Растение, едва ли не напаст, която когато се разрасне, нищо не може да я спре. Тези убеждения са толкова разпространени, че в някои части на Англия местните власти са забранили засаждането на бръшлян в населените места. Част от тези твърдения имат основание, част са преувеличени, а други са откровени заблуди. В тази статия ще коментираме някои от тях. . . . → Прочети още от Добрият стар… бръшлян

Японската махония – решение за сенчестия кът

Японска махония (Mahonia japonica)

Почти във всяка градина има части, които остават неогряти от слънцето. Това не значи, че не можем да ги направим красиви. Но тук естествено изниква въпросът – какво да засадим там? Малко са растенията, които се развиват добре на сянка. Да, някои издържат на сянка или полу-сянка, но повечето предпочитат слънцето. На сянка, да виреят, но или цъфтежът им е непълен, или цветът на листата, особено при пъстролистните видове е блед, или клонките са рехави. С две думи: издържат, но… винаги има едно „но”. Махонията и по-точно Японската махония, е едно от малкото растения, при които „но” няма. Това е чисто сенколюбиво растение. За махонията може да се каже, че не само издържа на сянка, но откровено я предпочита. . . . → Прочети още от Японската махония – решение за сенчестия кът

Пираканта – прескочи го, ако можеш!

Пираканта (Pyracantha Coccinea)

В продължение на предишната статия за бодливите декоративни растения, сега Ви представям още един трънлив красавец – Пиракантата. Ако го видите неоформен или преди да е образувал плодчета, наистина ще се зачудите, какво декоративно има в този рошав, настръхнал храст. Това растение се сади с мисъл – трябва да знаете за каква цел Ви трябва, с какво да го комбинирате и точно къде да го засадите. В противен случай ще имате в градината си, един без съмнение интересен и красив, но в крайна сметка опасен… трън. . . . → Прочети още от Пираканта – прескочи го, ако можеш!

Берберисът – красотата иска жертви

Берберис (Berberis)

„Кой, би насадил тези тръни?” Това е въпрос, който си е задавал всеки начинаещ градинар при вида на бодливия Берберис (или при поредното убождане). Българското му име е достатъчно красноречиво – Кисел трън. „Кисел” – не знам защо, но „трън” – опитайте се да оплевите между клонките му без дебели ръкавици. Няма градинар, който да не е мърморил и дори проклинал острите му бодли. Бол съм се съм се и аз. Но от практиката започнах да се убеждавам, че малко други видове могат да заместят декоративната роля на това растение в градината. Да, много красиво растение, но както всичко хубаво, си има и неприятни качества. Трябва да преценим искаме ли тази красота в градината си и ако отговорът ни е „да” – ще трябва да сме готови да я приемем, заедно и негативните й страни. . . . → Прочети още от Берберисът – красотата иска жертви

Илекс (Джел)

Илекс (Джел)

Илексът (Ilex) или Остролистният джел е вечно зелен храст, но често достига размерите и формата на дърво (10-12м). Има и друго, популярно име – Самодивски чемшир. Среща се в природата на много места и в Европа, Азия, дори Северна Африка. У нас расте в Южна България – предимно в планините – Родопите, Средна гора, Странджа и Беласица, но като цяло е доста рядко срещано растение. Илексът живее много дълго – до 300 години, но както повече сенколюбиви растения, расте изключително бавно. Листата му остават целогодишно, те са тъмно зелени, твърди, лъскави, доста бодливи, но много красиви. Плодовете са малки, наситено червени, месести топчета, които много приятно контрастират на фона на наситената му зеленина. . . . → Прочети още от Илекс (Джел)