Чудите се как да скриете двора си от любопитния поглед на съседите и минувачите по улицата? Искате да покриете оградата си, старата стена или дори къщата си с обилна зеленина? Искате да внесете цвят в градината си? Искате всичко това да стане бързо и не ви се чака с години живият плет да порасне достатъчно. И не напоследно място – не ви се дават много пари? Ами решението е очевидно – засадете дива лоза.
Дива лоза (Parthenocissus)
Дивата лоза е листопаден, увивен храст с много добри декоративни качества. Братовчед е на култивираните лози, от които правим вино – и двете са от семейство „Лозови”. Произхожда от територията на САЩ, но има и видове, идващи от Азия. В България е широко използвана в паркове и градини. Листата ѝ са леко назъбени, едри, продълговати и заострени, от три до седем делни при различните форми. Цъфти през юни-юли, но не цъфтежът е това, за което ценим това растение – цветовете не са особено впечатляващи. След прецъфтяване връзва плодове – тъмносини, малки топчета, подобни на грозде. Популярността ѝ идва най-вече от есенната окраска на листата ѝ – през септември и октомври те стават вишнево-червени до пурпурни при различните видове. Расте изключително бързо, за година покрива около 2 м, дори повече. Ако я оставим с годините може да достигне до 20 м дължина. Затова е добре да се подрязва, ако не искаме да завладее двора ни.
Има различни декоративни форми – такива с по малки листа, с „космати” стебла, има такива с червен цвят на листата, дори през лятото.
В озеленяването
Особено ако дворът ни не е много голям, дивата лоза ни позволява да постигнем визуален ефект на обилна зеленина, като ни спестява пространство – просто я насочваме да покрие вертикалните пространства, а не оскъдните ни хоризонтални. Можем да я пуснем по огради, стени, мрежи, сгради, по перголи. Можем да я ползваме като фон и да засадим пред нея други растения. Изключително ефектна е една „зелена къща” отвсякъде обвита с лоза, преливаща от растителност. Същата къща през есента ще се превърне в „червена”. Обвиняват я, че руши мазилката на къщата, върху която се увива. В нейна защита трябва да кажем, че това е един неверен мит. Дивата лоза не се закрепва за повърхностите, както бръшляна – с коренчета, а с тънки мустачета, които се захващат и увиват, а не се впиват и така по никакъв начин не вредят на сградата. Единственото, което трябва да правим е да я подрязваме на места – около прозорците, вратите, не трябва да й позволяваме и да се качи по покрива. Подрязването по принцип се прави в началото на пролетта, преди разлистване, но ако Дивата лоза се „поувлече” в растежа си, можем да го направим и през лятото или есента. Трябва да внимаваме и да не се увие около други декоративни растения в градината ни. Накратко, дивата лоза дава много бърз ефект, много е красива, но иска грижи – трябва да я ограничаваме.
Грижи и размножаване
Изключително непретенциозно растение. Вирее при всякакви температури. Ако все пак някои връхчета измръзнат през зимата, отрежете ги и тя ще пусне нови. Предпочита плодородни и отцедливи почви, но ще вирее на всякакви. Обича слънце, но расте добре и на частична сянка. Единствено на много плътна сянка няма да се чувства добре, не че ще загине, просто ще расте много бавно и ще е с рехави, анемични листа. Ако искаме бързо да порастне, трябва да я поливаме, поне през първата година. След това усилията ни ще бъдат насочени към това да я спрем да расте. През първата година, докато е малка, е добре да ѝ помогнем да се покачи на оградата или перголата като я привържем или я прикрепим с подпорки. Дивата лоза не страда от болести, насекоми и вредители. При много продължителна суша е възможно някои листа да изсъхнат частично, но веднага щом се появи влага, ще си навакса.
Дивата лоза се размножава чрез семена или резници на есен. Ако я купим в контейнер от градински център е добре да я засадим напролет или есента, но няма да е фатално, дори и да го направим през лятото.
Торене? Не правете излишни усилия, сама ще се справи.