Като продължение на темата за хвойната, този път ще разгледаме един близък роднина на сабината – Синята смрика (Juniperus Communis).
За разлика от ниските си братовчеди – сабините, синята смрика е един изправен, конусовиден, но често с неправилна форма храст, понякога достигащ до размерите на дърво. Расте бавно, непретенциозен е към атмосферни условия – издържа на студ, жега, суша, бедни почви, но предпочита слънчево изложение. На височина достига от 3 до 5 м, но отделни екземпляри в природата достигат до 15 м. Иглиците са къси, твърди, остри. Цветът им е синьо-зеленикав. Синята смрика понася подрязване, но определено не го обича, така че не прекалявайте с това.
В градината: синята смрика се използва предимно в комбинация с други растения, при формиране на декоративни групи. Добре е да се засади отпред, на фона на големи вечнозелени дървета – борове, смърчове, ели, туи. Интересен вариант е, ако формираме хомогенна група от смрики – 3 или 5 бр., разположени в края на градината. Важно е да се съобразим с цвета на останалите растения, които са на заден план или отстрани – контрастът в цветовете винаги прави градината ни по-раздвижена и интересна. Като единично растение не е особено атрактивно, защото короната често е неправилна, с „непослушно” провиснали горни клони. Изключение прави формата „Hibernica”, която запазва правилната си форма дълго време.
С две думи, засадете синя смрика, ако искате да привнесете в градината си малко по-див, по-естествен дух, напомнящ ни за планината.
В медицината: синята смрика е много широко използвана в медицината. От шишарките се извличат вещества, които имат антибактериално и антисептично действие, което ги прави подходящи за изготвяне на лекарства против акне, пърхот и др. кожни заболявания. Веществата имат и успокояващо действие, използват се при лечение на стомашни колики, лошо храносмилане, при проблеми с бъбреците, жлъчката, дори високо кръвно налягане.
В кухнята: от шишарките на синята смрика се приготвят подправки, използвани в Средна и Северна Европа за подправяне на месни, по-мазни ястия, най-често със свинско или при приготвяне на колбаси.