Полезни съвети

Навън е студено. Днес в София е -15°C, в Чирпан подобриха близо 100-годишен температурен рекорд, -24°⁰. Казват, че утре ще бъде още по-студено, а и снегът няма скоро да се стопи. Но това е нормално – средата на зимата е, все пак. Гледайки през прозореца замръзналите улици и бързащите, увити в палта и шалове хора, ми се струва, че студът никога няма да свърши. И все пак… Коледа мина и колкото и оптимистично, дори малко нахално да звучи, започна да ми се иска поне да видя, поне някакъв малък знак, че все някога ще има пролет. И преди няколко дни го видях… в градинката пред една кооперация, група малки бели цветенца, плахо надникнали изпод снега.

Дворът Ви е разположен на наклонен терен и не сте имали друга възможност, освен да терасирате пространството? Градината Ви е разделена на обособени нива, откоси и тераси? Чудите се как да скриете грозна бетонна шахта, която някой е решил да сложи точно пред къщата? Безспорен фаворит при озеленяването на такива терени е Котонеастерът.
Със своя хоризонтален или вертикален растеж котонеастерът е особено подходящ за това – да скрива подпорни стени, тераси или всякакви други несъвършенства, да придава обем в градината ни.

Могат да са под различна форма – алпинеум, скален кът, скална река или просто съчетание от 2-3 камъка. Има разлика между тях, но най-често им казваме „алпинеум”. И аз ще използвам това сборно наименование.

В представите ни дърветата в градината винаги са с идеална форма – с права, изправена симетрична корона и стебло, винаги с ясно изразен централен връх, устремен към небето. Така тези солитери хармонично се вписват в идиличния вид на градината ни, придават обем, служат за фон на по-малките растения. Понякога, обаче хора с по-нестандартно мислене, биха се запитали : „Не прекаляваме ли с идиличната визия, с хармонията, няма ли да бъдепо-интересно да сложим и нещо криво, ей така за разнообразие”? Пък даже на фона на кривото и асиметричното, правилното би изглеждало още по-правилно, красивото , още по-красиво.

Лятото си отиде. За съжаление. На всички ни е мъчно, предвкусвайки края на сезона. Тревата, обаче не съжалява чак толкова. Свършиха горещите, сухи дни, които са толкова стресиращи за тревния килим. Много често, колкото и да се мъчим да поливаме, в края на летните месеци моравата губи част от блясъка си (освен, ако не разполагаме с поливна система). Цветът й не е толкова ярко, наситено зелен, както през пролетта, а по скоро с леко сивкав оттенък. Тук-там може да имаме сухи стебълца, дори напълно пожълтели петна. Добрата новина, че през есенните месеци – септември и октомври, тревният килим ще започне да се възстановява сам – с помощта на природата.