Полезни съвети

Следващия увивен красавец, който ще разгледаме е клематисът. Ако очаквате поредната буйна и непретенциозна лиана – тук се лъжете. За разлика от Дивата лоза, Глицинията, Текомата и Орловите нокти, Клематисът е един нежен, деликатен, крехък храст. Като декоративни качества, обаче държи първенството сред лианите. Увивайки се бавно и внимателно по мрежи, телове, огради, скари или арки, това растение сложи по-скоро като акцент, а не фон, както повечето увивни. С деликатните си тънки стебла, малки листенца и впечатляващи цветове, тя се явява стилен завършек при една вече изградена градина.

В продължение на поредицата за увивните растения, в този съвет ще разгледаме един от най-ефектните, впечатляващи видове, един от малкото равностойни конкуренти на Дивата лоза – Глицинията. Виждали ли сте къщи, пищно обвити от красиви, сини-лилави цветове? Изглеждат много романтично и красиво, нали? Ако не можете да се сетите – в центъра на София, по улиците „Шипка” и „Крум Попов“ има такива, има и една известна къща в стария Пловдив. Ами да, това е Глицинията или още известна като „Вистерия” – един от най-красивите и ефектни увивни храсти.

След Дивата лоза и Японския нокът, следващият кандидат, нетърпелив да се увие около нашите огради, перголи и стени е Текомата (Tecoma Radicans). Този великолепен храст с опадливи листа е един от най-красивите и ефектни увивни растения. Изключително впечатляващи са едрите му – оранжеви, червени или жълти – цветове. Идващо от Северна Америка, това растение е добило популярност у нас и се използва широко в озеленяването.

Продължаваме темата за красивите увивни растения за вертикално озеленяване. След дивата лоза, другият много подходящ за тази цел вид е Японският нокът или Орловите нокти (Lonicera japonica).

Чудите се как да скриете двора си от любопитния поглед на съседите и минувачите по улицата? Искате да покриете оградата си, старата стена или дори къщата си с обилна зеленина? Искате да внесете цвят в градината си? Искате всичко това да стане бързо и не ви се чака с години живият плет да порасне достатъчно. И не напоследно място – не ви се дават много пари? Ами решението е очевидно – засадете дива лоза.

Дойде края на март. Дори и най-упоритите традиционалисти вече се замислят да свалят мартениците. Е, в градски условия трудно ще видим щъркел, но можем да спазим поне другото условие – да ги закачим на цъфнало дърво или храст. Толкова рано напролет нямаме много възможности дори и за това, тъй като времето може и да е пролетно, но все още почти нищо не цъфти. И все пак има решение – форзицията – един от най-ранните нетърпеливци сред цъфтящите храсти.