Пресаждане на дървета и храсти

• Въведение
• Оценка на шансовете за успех на пресаждането
• Сезони за пресаждане
• Избор на място
• Изкопаване
• Съхранение и транспортиране
• Засаждане
• Последващи грижи
• Техники за пресаждане на големи дървета

Всеки път, когато купуваме и засаждаме дървета или храсти, ние ги “пресаждаме”. Тези растения често са отгледани в полеви условия, а след това “експлантирани” или казано по-просто извадени от земята, с голи корени и увити заедно с малко почва в зебло или поставени в контейнери.

Дървета и храсти, произведени в разсадници, се отглеждат по специфични технологии, включващи например подрязване на корените, за да бъдат подготвени за бъдещо експлантиране и транспортиране до мястото на продажба. При изваждането от почвата на отглеждани в разсадник растения, около 75% от кореновата система остава незасегната, докато при дървета и храсти, изкопани в естествената им среда този процент е едва 25% или по-малко.

Растенията, които се пресаждат от гората, не преминават през специалните процедури, използвани в разсадниците, преди деня на самото пресаждане. При откопаването и транспортирането им, за разлика от специално отглежданите дървета и храсти, те са подложени на по-голям стрес, който може да доведе до изсъхване или погрозняване на тези растения.

Оценка на шансовете за успех на пресаждането

Преди да пресадим дадено дърво или храст е добре да преценим каква е вероятността то да се прихване. Растенията, които са във вече напреднал стадий на залиняване са особено податливи на стреса при пресаждане. Младите растения, отглеждани и израстнали в разсадник, ще възобновят растежа си много по-рано отколкото старо дърво изкопано от гората и ще бъдат много по-полезни и атрактивни на новото място в по-дългосрочна перспектива. Храстите имат по-добра поносимост към пресаждане от дървета, широколистните растения се справят по-добре от вечнозелените, видовете с плитки корени са по-издържливи от дълбоко вкоренените и, както вече казахме, по-младите понасят преместването по-добре отколкото възрастните. Също така, някои видове са склонни да издържат на пресаждане повече от други (виж таблицата). Ето защо, когато вземаме решение дали да пресадим дадено дърво или храст или да започнем отначало с младо растение е добре да помислим за толерантността към пресаждане на конкретния вид, общото състояние на растението, сезонът в който планираме процедурата, условията на новото място на засаждане, необходимото оборудване, както и за грижите, които ще полагаме след това.

Толерантност към пресаждане на различните дървесни видове

* Относителна толерантност на родовете и видовете към пресаждане. ↑
** Ако се съхранява в спящо състояние в продължение на дълъг период от време, може да не разцъфне веднага след пресаждане. ↑

Забележка: раслите в контейнери дървета (отглеждани в саксии в продължение на няколко години) са често по-толерантни към пресаждане отколкото тези отглеждани в земята или горските растения.

Сезони за пресаждане

Някои видове могат да оцелеят след пресаждане по всяко време на годината, стига земята да не е замръзнала, но винаги е за предпочитане преместването да става през пролетта, след като почвата се размекне и преди пъпките на дървото или храста да започнат да се подуват. Подходящ период е и есента след листопада, но преди замръзването на земята. Засаждането през есента трябва да се извърши веднага след падането на листата, за да се осигури време на растението да пусне нови водоабсорбиращи коренчета преди замръзването на почвата. Тъй като вечнозелените растения са особено податливи към покафеняване през зимата ако засаждането се отложи прекалено, те трябва да бъдат премествани в края на лятото до началото на есента. Правилното прилагане на препарати против влагоотделяне може да помогне за намаляване на последиците от зимното изсъхване при някои видове. Есенното пресаждане на устойчиви растения може да се увенчае с успех ако новото място е с добра влажност на почвата и не е изложено на силни ветрове. Дървесни видове, които се пресаждат в края на пролетта и началото на лятото, когато растежът е в апогея си, са изложени на най-голям стрес от преместването.

Избор на място

Изискванията към ареала на повечето дървесни и храстови видове са, разбира се, специфични. Добре е да пресаждаме дървета или храсти, само на места където светлината, влагата, рН на почвата и изложението на вятър са подходящи за конкретния вид. Всички растения изискват пространство за развитие на корена и короната, така че е добре да се предвиди и рaзмера на зрялото растение.
Почвените характеристики често са ограничаващ фактор за оцеляването на дървесни растения в дадена област. Понякога почвата е неподходяща за отглеждане на дървета и изисква направата на система за по-добро отводняване или други изменения преди засаждането на каквито и да било дървета или храсти. В идеалния случай е добре да се направят и тестове за качеството на почвата на места, където то е под въпрос.

Изкопаване

Никога не позволявайте на корените на растенията да изсъхват в процеса на пресаждането. Растението, което ще преместваме трябва да се напоява от два до три дни преди изкопаването му, ако почвата е суха. В деня на изваждането ниските клони трябва да се привържат, за да не се наранят по време на изкопните работи, транспортирането и повторното засаждане. Маркирането на една от страните на дънера ще позволи дървото да бъде пресадено в същата ориентация, при която е расло на старото място. Със запазване на ориентацията ще се избегнат травми от влиянието на слънцето върху стъблата.

При изкопните работи трябва да се използва остра лопата, за да осигурят чисти срезове на корените. Въпрос на преценка и организация на конкретната ситуация е дали да се остави почвата към кореновата система, която понякога е прекалено тежка и може да доведе до повече травми при транспортиране.

Широколистни дървета с диаметър на стъблото по-малък от 2 см и малки широколистни храсти могат да бъдат изровени както с гол корен така и заедно с почвата. По-големите растения трябва задължително да се копаят с прикрепената почва. Пресаждането на гол корен трябва да се прави през пролетта като се внимава да не се нанасят щети на корените при изваждането на почвата. Повечето видове, храсти изискват оставащата част от кореновата система да бъде с размер от около две трети от ширината на самия храст. Кореновата бала при дърветата трябва да бъде минимум 30 см за всеки 2,5 см от диаметъра на ствола.

При големите храсти и дървета се прави траншея от около 50-60 см дълбочина, за да се оголят всички по-главни корени. Това ще осигури ъгъла на лопатата, необходим за отрязването на оставащите под балата корени (фигура 1). Храсти под 1.2 м височина обикновено не изискват прокопаване на траншея, тъй като кореновата им система е достатъчно малка, за да се подкопае директно. Всички корени около растението трябва да бъдат прерязани преди повдигането. Ако растението се отстранява от глинести почви, всички буци трябва да бъдат разбити преди увиването в зебло или поставянето в контейнер.

Съхранение и транспортиране

Дървета и храсти, които са били изкопани за пресаждане, трябва да бъдат засадени възможно най-скоро. Обикновено покриваме кореновата бала с мокра материя, която ще задържа влага (зебло, торфен мъх, платно, найлон и др.) до повторното засаждане. Имайте предвид, че найлонът може да се използва само за кратко – по-малко от един ден – като растенията задължително се складират на сянка. В противен случай може да се стигне до задушаване или прегряване на корените. При съхранението на експлантирано дърво или храст то трябва да бъде защитено от пряка слънчева светлина, вятър и температурни крайности. Ако пресаждането е невъзможно в рамките на повече от седмица, корените трябва да се покрият с торф или влажна почва и растенията да се поставят на сянка. При всички случаи кореновата бала не трябва да изсъхва. Сухите корени значително намаляват шансовете за успех на пресаждането.

Повторното засаждане

Правилно изкопаната дупка е от голямо значение за оцеляването на дървото на новото място. Тя трябва да бъде 2-3 пъти по-широка от кореновата бала. (Фигура 2). Ако почвата е глинеста и стените на дупката се втвърдят по време на изкопните работи, преди поставянето на растението те трябва да бъдат разбити с лопата. Предварително напоете дупката при работа в суха почва. Това предотвратява оттичането на водата при първото напояване далеч от корените на растението. Засаждайте на същата дълбочина, от която сте извадили растението на предишното му място.

Наранените корени трябва да бъдат чисто отрязани с остър нож преди засаждането. Поставете растението в положение спрямо слънцето, подобно на онова на предишното място.

Последващи грижи

Напояване. Твърде много или твърде малко вода след пресаждането е една от основните причини за загуба на преместеното растение. Мястото трябва да бъде добре напоено, веднага след повторното засаждане. След това почвата трябва да бъде редовно наблюдавана, за да се предотврати изсъхване. Ако валежите са недостатъчни, почвата около корените на растението трябва да бъде дълбоко напоявана приблизително на всеки 10-14 дни. Ако не сте сигурни дали почвата изсъхва изкопайте малка дупка на 10 см дълбочина в близост до растението. Ако почвата е влажна на тази дълбочина не е необходимо поливане в този момент.

Мулчиране. Спомага за запазването на влагата, умерената температура на почвата и контрола на плевелите около дървета и храсти. Мулчът се поставя на повърхността на почвата над кореновата система на растението. В практиката се използва както органичен, така и неорганичен мулч. Органичният се състои от кори или дървени стърготини, слама, частично разложени листа и други естествени материали. Те следва да се прилагат при дебелина на слоя от 8 до 10 см. Оставете непокрита с мулч зона с радиус от около 15 см в непосредствена близост до стъблото. Неорганичният мулч включва пластмасови парчета, натрошен камък, тъкани и други материали. Твърдят пластмасов мулч, обаче, може да попречи или да спре развитието корените, защото не позволява на въздуха и влагата да се движат свободно навън и навътре в почвата.

Торене. През първите няколко години, дърветата рядко се нуждаят от хранителни вещества извън онези, които естествено се срещат в почвата. В почвата, с която се попълва изкопаната за пресаждането дупка не бива да се влага тор, тъй като това може да причини увреждане на корена. Ако пресаденото растение все пак се нуждае от торене по време на първите няколко години, добре е да използвате напълно разтворим течен тор.

Подрязване. Обемът на резитбата при пресаждане зависи от размера на кореновата бала, короната на растението, неговото здраве, както и, разбира се, конкретният вид. Поразените от насекоми клони, изсъхнали, отчупени или заразени с болести, трябва да бъдат отстранени по време на пресаждането. При пресаждане на храсти подрязването е необходимо, за да се балансира листната маса с намаления размер на кореновата система, но по-мащабно подрязване на широколистни растения трябва да се отложи с най-малко една година след пресаждането. Подрязването на иглолистни дървета се ограничава до болните, поразени от насекоми или отчупени клонки.

Механично укрепване. Необходимо е, когато дървото е високо, възстановява се бавно или има голяма и тежка листна маса, или когато е засадено в песъчлива почва. Повечето малки дървета и храсти не се нуждаят от специално укрепване и ще развият силни и правилни дънери, ако се оставят да се движат свободно от поривите на вятъра. За дървета, които се нуждаят от укрепване можем да използваме колчета в две или три противоположни точки, към които дървото се привързва с неабразивен материал, като например мека, широка ивица плат. Укрепването трябва да се отстрани веднага, щом дървото може стои стабилно, обикновено на първия сезон след пресаждането.

Техники за пресаждане на големи дървета

Необходимо е вземането на специални мерки при преместване на големи дървета. Когато стеблото е по-дебело от 8-9 см в диаметър, ще ни е нужно специално оборудване за транспортиране на дървото. В зависимост от големината и използваната техника на пресаждане, оборудването може да включва ръчни колички, лебедки, лопати, механични лопати или кран. Ако растенията ще бъдат транспортирани на камион, трябва да се уверим, че по маршрута ни няма ниски електропроводи, мостове и други препятствия. Възможно е да се изискват специални разрешения при транспортиране на големи дървета по някои категории пътища.

За големи дървета, отглеждани извън разсадници подрязването на корените в продължение на две или повече години преди пресаждането може да повиши шансовете за възстановяване и прихващане при преместването (виж фигура 3 за повече информация).

Когато откопаването става на ръка, техниката е същата, като при по-малките дървета. Ръчно изкопани големи дървета могат да бъдат увити в зебло или поставени в сандък. По-големите дървета трябва допълнително да се укрепят чрез привързване с въжета или кабели. Ако за изваждането на дървото се използва кран, повдигането трябва да става от долната част на кореновата бала. Уверете се, че дънерът е добре защитен с подложка, ако е необходимо привързването му за балансиране по време на отстраняването. Тъй като съществува опасност за силно травмиране на кората, използването на кабели за стабилизиране трябва да става, само когато това е абсолютно необходимо.

Големи дървета не бива да се пресаждат с коренова бала по малка от 30 см в диаметър за всеки 2.5 см от диаметъра на ствола. Шансовете за успех на пресаждането ще се увеличат ако предварително обработим ивица с ширина 45-60 см по външния край на кореновата бала. Това ще позволи по-лесното проникване на нови корени от пресаденото дърво в близките части от почвата. Когато стабилността на пресаденото голямо дърво е под въпрос, привържете с обтегачи на три места като използвате подложки от неабразивен материал. Премахнете въжетата веднага щом дървото възстанови естествената си опора чрез развиване на нови корени (фигура 4).

Имайте предвид, че по-малките дървета обикновено понасят по-добре пресаждането в сравнение с по-възрастни екземпляри от същия вид. Ако дървото, което сте пресадили миналата година не задоволи естетическите ви изисквания още на следващия сезон, не бързайте да обвинявате себе си или специалистите, които са извършили процедурата. Общото правило е, че за всеки 2,5 см от диаметъра на ствола се добавя една година към времето за възстановяване. Ето защо, на дърво с диаметър 10 см ще са необходими четири години, за да се възстанови от пресаждането и премине към нормалнен режим на активен растеж.